Затъмнението

След като скъсва с любовника си интелектуалец, млада жена се запознава с борсов посредник, но близостта им е краткотрайна и скоро се изчерпва. Филмът е своего рода блус по темата на една житейска криза. Затъмнението приключва и радикализира диренията от трилогията на Антониони, започната с „Приключението“ и продължи с „Нощта“, и е най-неромантичният от трите, най-прецизният на социологическо равнище, най-стегнатият заради нервната лаконичност на изразните си средства. Неврозата, която разяжда съществувания и отношения, се превръща в стил, форма. „Затъмнението“, най-емблематичното произведение на Антониони, е съсредоточен върху помрачаването на живота от застрашителното усещане за нетрайност и от влудяващия бяс по парите; от натрапчивото усещане за изличаване на субекта в обективността, което стига връхната си точка на финала, когато случайността на нещата, вече съвсем лишени от човешки отпечатък, взема пълно надмощие.