Кентърбърийски разкази
Втората част от трилогията на Пазолини от екранизации на литературни шедьоври, в които героите стават морални катализатори на собствената си съдба. Непочтителното чувство за хумор на Чосър е естествен отдушник за желанието на Пазолини да рискува на екрана, предизвиквайки полемики с изобразяването на всички аспекти на мъжкото и женското тяло в тяхната естественост. (Дори и нещата днес да не изглеждат толкова фрапиращи, италианските власти сериозно са тормозели Пазолини навремето.) Продуциран от аса Алберто Грималди с голям бюджет, филмът е заснет на доста исторически места в Англия, особено в Уелската катедрала, в нейната крипта и околните плата, водещи към Гластънбъри, снимани в ранна пролет от майстора Тонино дели Коли. Актьорският състав е истинска благословия за дръзките намерения на режисьора. Самият Пазолини се появява за малко като Чосър в роля без думи, за която само можем да съжаляваме, че не е решил да доразвие.
