Отражения в златисто око
Настоящият филм е един от най-малко известните и несправедливо „забравени“ филм в кариерата на исполина в Холивуд Джон Хюстън (създател на „Малтийският сокол“, Съкровището на Сиера Мадре“, „Асфалтовата джунгла“ и т.н.). В своето време той почти се проваля в киноразпространението, което по принцип е разбираемо, а това, че много критици му отделят голямо внимание, виж това е странното. Излизайки в 1967 г., когато е големият обрат, след отмяната на кодекса на Хейс, когато се формира т.нар. Нов Холивуд, класическите подходи към заснемането на филмите вече минават в миналото. В този план филмът на Хюстън заема промеждутъчно място. По форма той се радее със Златния век на киното, но по смелостта на съдържанието е възможно и да надскача Новия Холивуд с неговите икони „Бони и Клайд“ и „Волният ездач“. Сюжетът следва едноименната книга на Карсън Макълърс, писателка със сложна съдба, представителка на т.нар. „южна“ американска литература. Главните герои са няколко и когато гледаш филма, не можеш да кажеш кой е положителен или отрицателен, на кого да съчувстваш или от кого да се възмущаваш. Всички те са един набор от различни комплекси, скрити дълбоко в същността им: латентен хомосексуализъм, воайорство, сексуална незадоволеност и фетишизъм, и открит понякога ексхибиционизъм. Един парад на креатури в стила на Тод Броунинг /“Изроди“/ или ранния Алмодовар, но при Хюстън този материал на писателката се превръща в тягостна, сомнамбулска и болезнена история за потъпкването на съдби от ботуша на реалността. Тънката и великолепна режисура не дава очевидни и лесни отговори. Тя е построена на полутонове, полунамеци, недоизказани думи, фрази и полудействия. И в прозата на Макълърс, и във филма се чувства влиянието на познавача на отношенията в американското семейство Тенеси Уилямс, а в хладното представяне и застиналата атмосфера – друг съвременник – Труман Капати. Излишно е да се споменава блестящо справилия се актьорски състав; от Брандо и Тейлър, та чак до по-неизвестните актьори. Ако този филм беше показан в днешно време на някой от фестивалите, той със сигурност щеше да има огромен успех. Настоящият филм не е т.нар. оцветена в златисто (сепия) режисьорска версия, която всъщност проваля навремето до известна степен успеха на филма, а възстановената първоначално заснета цветна, на базата на която с филтри преди години Хюстън се е помъчил да внесе допълнителен художествен ефект свързвайки общата цветова тоналност със заглавието на произведението. (С)
