Изпепелени пари

Лесно е да се пише за този филм, който е заснет по мотиви от книгата на Рикардо Пиля (излязла и у нас), защото веднага може да се каже, че в него не липсва нищо: има екшън, драма, комични елементи и не на последно място – прекрасен саундтрак, който те потапя в 60-те години – годините на сексуалната революция (някои я определят като разюзданост), рокендрола и наркотиците. Звучат Рита Павоне, Луиджи Тенко, Боби Соло, Кен Браун, Бил Халей, Бренда Лий… За младия зрител това едва ли ще има някакво значение, но по-зрелите ще го оценят по достойнство, защото музиката е неразделен драматургичен елемент във всеки филм и му предава автентичност и цвят. Звучи и едно „размазващо“ изпълнение на Били Холидей, което така добре се вписва в сцената, че напомня за атмосферата от филмите на Жан-Пиер Мелвил от 60-70-те години. След първото гледане имаш чувството, че целият филм с натегнатата до дупка атмосфера от безнадеждност, скрити, таени или избухващи като взрив сърцераздирателни чувства, те отправя към Мелвил. Няма да се сгреши, ако се каже, че това е един истински „филм ноар“ по аржентински… Операторската работа е наистина съвършено допълнение към изключително деликатната режисура, нагнетяваща мрачна атмосфера чрез интериори, тъмни, внушаващи безнадеждност картини, които разголват буквално разбитите съдби на няколко души поели пътя към смъртта с едничкото, което ги крепи – болката, привързаността, ако щеш наречи я братска обич към този, който е готов да даде живота си за теб… Трудното е да изразиш възхищението си от тримата актьори в централните роли. Има моменти, които бъркат в душата с покъртителноста от сливането на актьор и герой. Едуардо Нориега (звездата от испанското кино) и Леонардо Сбараля (на аржентинското) са изключителни в ролите на Анхел и Нене (Хлапето). Може би това идва от добрата актьорска школа, която са завършили или от горещата им испанска кръв? Може пък да е просто „игра“, но затова пък каква игра!