Някъде, където само ние знаем
Безумно трогателен, нежен и красив филм. Филм – поема. За любовта, която не се бои от времето. За хората, които не се боят да обичат. За времето, което минава между пръстите ни като пясък и оставя спомени за цял живот, които да топлят сърцата ни. Миналото и настоящето в тази история се преплитат в един бял шал с кристали, подарен от любимия човек и един скицник с рисунки, пазени нежно, като най-ценното съкровище. Това са нишките, които свързват тази, която е загубила вярата си в любовта и онази, която помни и пази любовта си цял живот. Това са мостовете между миналото и настоящето. Две епохи, два живота, две съдби, две истории, които се преплитат в тесните улички на красива Прага. Бабата, която остава вярна на любовта си през целия си живот, пазейки спомените за своя любим, който дори и далеч, винаги е с нея. И внучката, която бяга от миналото и разочарованията си на другия край на света, за да намери себе си и истинската любов. Тя, Дзин Тиен, пристига в любимия град на баба си, след нейната смърт и след тежко разочарование в любовта. Чувствата й са пепел, а сърцето разбито. И само едно писмо от непознат мъж, намерено във вещите на баба й, я връща обратно към живота. Да търси, да научи, да преживее любовната история на двама човека, които са успели да намерят щастието в най-ужасния период от живота си, по време на война. Тя разбира какво е любовта с помощта на миналото. Минало, обвито в мистерия, разкриващо се пред нея като розова пъпка в зори, свенливо показваща на целия свят красотата си. Ще успее ли тя самата да срещне любовта? Ще се пребори ли със себе си и със страховете си? Ще и донесе ли щастие този град, обвеян с дух на романтизъм? Там, където във всяка малка уличка витае усещане за чувственост и нежност. Там, където влюбените се разхождат по мостовете, а под тях река Вълтава отнася надеждите и сълзите на несбъднатите мечти…