Пепе льо Моко

Пепе льо Моко, шедьовърът на Дювивие, е представителен за онова голямо течение във френското предвоенно кино (от „Кеят на мъглите“ до „Хотел Север“), което рисува „средата“ с романтични и пленителни краски. Това са все филми, в които фаталността, лошият жребий, съдбата, често персонифицирана, се сливат с мрачната поезия на неуспелите бягства, пропуснатите заминавания, измамените надежди… Пепе принадлежи на митологията на киното.“ Реймон Шира